Доц. д-р Спас Ташев за Труд: Провокаторът Драган Богдановски

Списък на четниците на войводата Атанас Бабата от 1904 г. Под №14 е Богдан Ацев, дядо на Драган Богдановски.

Белград е готов да се откаже от пряката асимилация на населението в Македония, но продължава да провежда политиката за неговата дебългаризация

За постигането на целта, на изтъкнатия македонец е отредена важна роля

Неизвестните нови борби на Македония

В поредица от публикации „Труд“ разказва за малкоизвестни или неизвестни факти от борбите на македонските българи през периода 1944 – 1991 г.

На 27 юни 2022 г. в „Труд“ бе публикувана статията „УДБА и създаването на ВМРО-ДПМНЕ“, част от която е посветена на провокатора Драган Богдановски. За него властите в Северна Македония градят ореола на изтъкнат македонец, борец срещу българските и гръцките „поробители“ и създател през 1990 г. на партията ВМРО-ДПМНЕ. В същото време архивите на югославските тайни служби по категоричен начин говорят, че той е техен агент, използван за насаждане на македонизма.

На следващия ден скопските информационни сайтове „Денешен“ и „Вести“ публикуваха материала на Марян Гийовски „Пропагандни лъжи за творчеството на Драган Богдановски като влог за негативно възприятие на българското общество към Македония“.

Въпреки емоциите, воденето на подобни дискусии от двете страни на границата е полезно, за да могат хората в България и Северна Македония сами да си направят извод за истината. Статиите предизвикаха огромен отзвук по света, като родолюбиви македонски българи от САЩ, Канада, Бразилия, Италия и самата Северна Македония, изпратиха допълнителна информация за дейността на Драган Богдановски.

Квалификацията на М. Гийовски за българските „пропагандни лъжи“ е най-малкият проблем в завързалата се полемика. Без да се опира на документални източници, се опитва да постави въпроса „защо югославските власти биха подкрепяли „македонската пропаганда“ в чужбина, вместо общоюгославската, каквато и реално поддържаха“. На фона на възприетата в Скопие концепция за „мултиперспективността“, подобно питане не звучи логично, защото отговорът е закодиран в сръбската концепция за македонизма. Белград е готов да се откаже от пряката асимилация на населението в Македония, но продължава да провежда политиката за неговата дебългаризация като важен елемент за геополитическото ограничаване на българското присъствие на Балканите. За постигането на тази сръбска стратегическа цел, на Драган Богдановски е отредена важна роля.

Съдейки по факта, че освен диалект, Богдановски е ползвал и книжовен български език, може да се приеме, че като дете е бил възпитан в българско родолюбие от своя дядо Богдан, който е четник на Атанас Димитров – Бабата. А в този войвода няма нищо македонско, защото е роден в Пазарджик и първоначално е деец и на Върховния македоно-одрински комитет, което според официалната скопска терминлогогия значи върховист и великобългарин.

От тук нататък обаче започват въпросителните! Твърди се, че Д. Богдановски получава основното си образование в Куманово и Битоля, а след това следва в земеделския факултет в Земун, където през 1948 г. бил основал „Македонски студентски клуб“, заради което е осъден на 4 месеца затвор. Запознати с този период от живота му са категорични, че е хванат да краде одеяла от общежитие в Белград. Разпознати са, защото са били хуманитарно дарение за Югославия и са маркирани с вертикални линии. При този арест Богдановски попада в лапите на УДБА и още тогава е пречупен. Изпратен е в Сао Пауло, където по това време се формира мощна македоно-българска емигрантска организация (виж в. „Труд“, 7 септември 2021), което притеснява Белград. Възложена му е задачата да се опита да неутрализира групата, като организира първата в Южна Америка македонистка проява. За целта трябва да помоли губернатора на щата Парана да въведе македонски език за децата емигранти. Македонските българи в Бразилия обаче се противопоставят на тази провокация, като основната заслуга е на Любен Топчев и Бранко Димчев, и двамата днес на 94 години.

След този си провал, Богдановски заминава за Норвегия, където сключва брак, но склонността му към кражби го поставя под ударите на закона. През 2016 г. бившият главен прокурор на Северна Македония Ставре Джиков написа книгата „Драган Богдановски – държавен неприятел“. В нея, въпреки че хвали своя „герой“, публикува текста на съдебна присъда, в чиято обосновка са посочени 20 криминални деяния, най-вече кражби, извършени от Богдановски.

Тъй като заради тези престъпления той се укрива, обявен е за издирване от Интерпол и това налага през 1977 г. необходимостта югославската УДБА да го спасява. За целта е разработена „легендата“, че Богдановски е отвлечен в Париж. Според информацията на източник от Скопие, пожелал анонимност, Драган Богдановски е доведен в Белград от тогавашния шеф на ДБК Митко Николовски с югославски дипломатически автомобил. Това е направено, за да не се разкрият други агенти, играли през и след 1990 г. печална роля в контролирането на демократичния процес в днешна Северна Македония. Според същата информация, Богдановски е агент на федералната УДБА в Белград и затова там се съхранява една голяма част от донесенията му. С регионалната УДБА и наследилата я СДБ в Скопие е сътрудничел косвено.

От Белград Богдановски е прехвърлен в Скопие. Там за цели 18 месеца е скрит в създадения още през 1948 г. секретен военен обект „Ясен“, чието съществуване е прикрито под формата на „резерват“. Намира се само на 15 км. от Скопие по стария път за Македонски брод и до 2010 г. е от затворен тип, в който достъп имат само УДБА и КОС. Там няколко пъти е ловувал и Тито, а през останалото време обектът се ползва от комунистическата номенклатура като изолирано място за почивка и други секретни дела. На тези, които се опитват да прикрият престъпната дейност на Драган Богдановски, трябва да се зададе въпроса как така 2 години след неговото „доставяне“ в Югославия, нито един затворник не го е виждал? Отговорът е ясен – защото е бил в „Ясен“!

След обработката в секретния обект, Богдановски формално е осъден на 13 години затвор и е изпратен като библиотекар в Идризово. Там най-големият му „подвиг“ е, че пребива поета Йован Котески, който е член на нелегална група, която до 1985 г. се бори за отделянето на СР Македония от Югославия.

През 1988 г. Богдановски е „помилван“. За да се види разликата в третирането, случаят му трябва да се съпостави с този на Панде Ефтимов – при излизането на Панде от затвора не му е даден паспорт и дори лична карта до 1993 г., а в същото време на Д. Богдановски е предоставен апартамент и паспорт, след което е изпратен в Швеция. <<<линк към цялата статия.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.