Доц. д-р Спас Ташев за Труд: Удба и създаването на ВМРО-ДПМНЕ
Целият процес на политически преход в Скопие е бил контролиран, като основната цел е била да не се допусне възникването на български формации
Д. Църномаров е изключен за това, че е участвал в честване на годишнина от Илинденско-Преображенското въстание в България
Неизвестните нови борби на Македония
В поредица от публикации „Труд“ разказва за малкоизвестни или неизвестни факти от борбите на македонските българи през периода 1944 – 1991 г.
След края на 1944 г. комунистическият режим в Югославия си поставя задачата да работи за разединението, отслабването и унищожаването на македоно-българските организации зад граница, като ударът е насочен срещу Иван Михайлов и Македонските патриотични организации в САЩ, Канада, Бразилия, Аржентина, Австралия, Нова Зеландия и Западна Европа.
През 1952 г. в. „Македонска трибуна“ пише за първите югославски емисари, „че тези сърбо-комунистически агенти на Тито уж са дошли, за да пишели статии или книги за Америка, но всъщност тяхната главна задача е да пропагандират пропадналата политика на влаховци, колишевци и титовци“. През 1953 г. Югославия дори се опитва да организира прояви в залата на македоно-българската църква „Св. Св. Кирил и Методий“ в Торонто, но се натъква на отпора на протойерей Харалампи Илиев. Той заявява: „Ние не можем да отпуснем нашата зала на комунист, на представител на комунистическото управление в Македония, срещу което ние се борим“.
Към края на 50-те години в Белград правят извода, че за да успее македонистката пропаганда зад граница, в нея трябва да присъства умерен и контролиран антикомунизъм. За целта се създава фиктивна група, която непрекъснато обявява преместването си в Германия, Франция, Холандия или Швеция. Започва да се твърди, че тайно в Европа се свикват „македонски“ конгреси, но през 1973 г. МПО достига до информацията, че „пропагандният материал на готово идва от Скопие“
По-важни са разкритията за лицата, които извършват тази дейност. „Има и такива, които Интерпол е търсил заради нечестни техни постъпки. Има и титовци, които са в ролята на „критици“ към режима на Тито… Компанията не скрива, че скопските големци и управленията там счита за свои. Но е длъжна да ги критикува по някои точки – в интерес на главния план – да се работи против българщината… Тези неща са писани от централката само за демагогия, с други думи – за да бъдат заблуждавани някои наивници, които биха си казали: „Бре, тия хора са против Югославия, против Тито и неговото управление“.
На 8 март 1973 г. МПО съобщава, че представител на тази група, без да споменава името му, „преди години беше започнал да пише до покойния вече Любен Димитров (бивш редактор на „Македонска трибуна“) писма, в които се представяше като българин. Но други честни хора намериха за нужно да изпращат до Любена писма, в които същият хитрец ги уверява, че македонските славяни били от македонска народност“.
Години по-късно, през 1991 г., избухнал скандал в Скопие принуждава МПО да разкрие подробности. По това време новосъздадената партия ВМРО-ДПМНЕ е напусната от Драган Богдановски, смятан за неин създател. В статията „Дали ВМРО-ДПМНЕ плува в български води“, той се разграничава от Любчо Георгиевски, тъй като е присъствал на срещата на ръководството на МПО в Детройт на 1 и 2 ноември 1991 г., „пропускайки“ да спомене, че той също е бил там. По този повод на 26 декември МПО дава подробности за срещата, но и изнася информацията за контактите си с Драган Богдановски: „може би той (Д. Богдановски) ще си спомни за неговото желание да бъде редактор на „Македонска трибуна“… Или той не си спомня за срещите, които е имал с членове на МПО“. Така е разкрито, че той е човека, който в миналото се е представял като българин, а в същото време е агитирал в полза на югославския македонизъм. >>>Линк към цялата статия.
