Доц. д-р Спас Ташев за Труд: Обликът на денационализаторите

Гърци, и сърбомани си остават това, което са, само българинът трябва да отстъпва – да се отбългарява

Неизвестните нови борби на Македония

В поредица от публикации „Труд“ разказва за малкоизвестни или неизвестни факти от борбите на македонските българи през периода 1944 – 1991 г.

Провежданата политика на геноцид след края на 1944 г. на територията на днешна Северна Македония е неразривно свързана с моралния облик на нейните изпълнители. Проучвания на Македонските патриотични организации в САЩ и Канада от 60-те и 70-те години сочат, че режимът в Скопие разчита на лица с криминални прояви. Така например ръководител на югославската тайна полиция УДБА в Скопие е Мито Мицайков от Кавадарци, който лично е извършвал изтезания и убийства на политически противници. Негов заместник е Драги Тозия от Ресен, произхождащ от сърбомански род още от турско време. Разкрита е и информацията, че служителят на УДБА Перо Джунджев от Гевгели е осъждан за кражби затворник. Същото се отнася и за Славе Славевски от Прилеп, извършил редица кражби през 1953 – 1954 г., за което е съден и лежи в затвора. Той също участва във физическите изтезания. В тази поредица се откроява кариерата на Методи Антевски, който след кражби и частично излежана присъда, става зам.-министър на вътрешните работи. С подкрепата на властта се ползва и Радко Пановски, участвал в избиването на 53-ма жители на гр. Велес в началото на 1945 г. Той е назначен за началник на всички затворнически трудови лагери в НР Македония.

Докато криминалният елемент заема ниските слоеве на репресивния апарат, неговото ръководство е продукт на сътрудничеството с някогашните сръбски шовинисти. Македонизмът още през 1931 г. приема нов нюанс, когато управителят на Вардарската бановина Жика Лазич заявява: „Ние не можем да направим македонците сърби, но не ще позволим те да бъдат българи. Ние ще си послужим с комунистите“. След установяването на комунистическата власт в Югославия, Жика Лазич, Добрица Маткович и други сръбски шовинисти, упражнявали терор над населението във Вардарска Македония, се ползват с привилегии и при комунистическото ръководство в Белград. На тази основа МПО разкрива приемствеността в политиката на кралска и титова Югославия по отношение на Македония.>>>линк към цялата статия.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.