Писмо до Г-н Оливер Вархей еврокомисар по разширяването

2022-5/27.04
ДО Г-Н ОЛИВЕР ВАРХЕЙ
ЕВРОКОМИСАР ПО РАЗШИРЯВАНЕТО
Уважаеми г-н Вархей,
Приветстваме Вашите думи, които сте казали при посещението си на 26 април 2022 г. в България по отношение на Северна Македония: „Винаги ще се радвам да идвам в София, толкова често, колкото е необходимо, за да може да се стигне до решение през юни месец тази година“. Смятаме обаче, че проблемът, за който говорите, не е в българската страна. За разрешаването на откритите въпроси между двете страни трябва да посещавате Скопие и на място да се информирате за сериозността на съществуващите проблеми и предприетите стъпки за разрешаването им.
На базата на анализа на дългогодишните политически традиции в Скопие, ние сме убедени, че прибързаното започване на преговори за членство в ЕС на Северна Македония, без тя да е извършила необходимите реформи, няма да доведе до ограничаване на влиянието на Москва, прокарвано чрез зависимостите на Скопие с Белград. Тъкмо обратното, чрез подобни необмислени действия, в преговорния процес ще се вкара официалната държавна доктрина на днешна Северна Македония, която е създадена от Белград и Москва и която от 1945 г. до днес не е променена.
Най-новият пример, доказващ тази зависимост на управляващите в Скопие от Белград и Москва, е поредната кампания срещу България, предприета от тях. На 16 април 2022 г. в гр. Битоля, Северна Македония, представители на непризнатата местна българска общност откриха офис на своята организация Културен център „Иван Михайлов“. Организацията е регистрирана по законите на Северна Македония през м. март 2019 г., съществува вече 3 години и това не е било проблем. Но след откриването на нейния офис, президентът Стево Пендаровски заяви, че „да се именува културен обект на лице, което е доказан сътрудник на фашисткия режим от Втората световна война“, не обслужвало благородна кауза. След това в контролираните медии в Скопие започна масова антибългарска кампания с използване на език на омразата срещу всичко, свързано с България.
В тази клеветническа кампания г-н Пендаровски се основава на невярното твърдение, че патронът на културния клуб – Иван Михайлов – е сътрудничал с Хитлер. Това е една доказана пропагандна фалшификация на ЩАЗИ и КГБ, прокарана през 1959 г. чрез специално направените книга и филм „Операция „Тевтонски меч“. Чрез тази фалшификация на ЩАЗИ и КГБ е трябвало да се обявяви за „фашист“ Ханс Шпайдел, заемал по това време длъжността командващ обединените сухопътни войски на НАТО в Централна Европа. Целта е била да се „докаже“, че НАТО се ръководи от „фашисти“ и в крайна сметка е „фашистка“ организация – твърдение, което и днес упорито се разпространява от Белград и Москва. Без да навлизаме в подробност, ще посочим, че днес руският президент Путин по същия начин обявява за „фашисти“ своите противници в Украйна.
Трябва да подчертаем, че това не е единственият инцидент в Северна Македония, свързан с името на Иван Михайлов. През 2000-та г., след няколко неуспешни опита, в днешна Северна Македония най-накрая бе регистрирана Асоциация „Радко“, носеща псевдонима на Иван Михайлов. Когато в Скопие бе направено представяне на сдружението, провокатори под закрилата на властта, хвърлиха димна бомба в залата. След това организацията бе забранена. Започнаха дълги съдебни дела и на 5 октомври 2016 г., cлeд 16-гoдишeн пepиoд и 4 oпитa зa peгиcтpaция, мaĸeдoнcĸитe власти нaй-нaĸpaя peгиcтpиpaxa cдpyжeниeтo ĸaтo юpидичecĸo лицe. Този пример ясно показва съдебното преследване, на което са подложени българите в Северна Македония.
Уважаеми г-н Вархей,
Вие знаете, че именно заради системното фалшифициране на миналото, използването на езика на омразата и потъпкването на основните човешки права на лицата със съхранено българско самосъзнание, живеещи в Северна Македония, България е наложила вето за началото на преговорния процес за евроинтеграция. България желае Скопие да стане член на ЕС, но смята, че не е извършило необходимите реформи след отделянето си от бивша Югославия. Днес българските власти плахо наричат ставащото в Северна Македония след 1945 г. дебългаризация, но трябва да се има предвид, че македонското освободително движение след 1945 г., ръководено именно от Иван Михайлов, го определя като геноцид.
Основната политическа линия в Северна Македония от 1945 г. до днес наистина е геноцид, защото масово се заличава каквото и да било българско присъствие на нейна територия.
Съществуват редица чужди официални документи, в които е отразено присъствието на българско население в Македония до този период, а именно:
1. Във всички официални преброявания на населението на Османската империя от 1870 до 1912 г. е отразено наличието на българи в Македония, като в редица селища те са мнозинство. В същото време няма регистриран нито един етнически „македонец“. Както е известно, Османската империя е официалния суверен на Македония до 1912 г.
2. През 1918 г. Франция и Австро-Унгария владеят части от най-западните райони на Македония. Като военновременни суверени те провеждат официално преброяване на населението. Регистрирани са села с компактно българско население и нито един етнически „македонец“.
3. През 1942 г. Италия, която владее западните части на днешна Северна Македония, също провежда официално преброяване на населението. Регистрирани са 72745 българи и нито един етнически „македонец“.
Част от тези хора все още са живи, но според проведеното през 2021 г. преброяване на населението, едва на 3504 души е разрешено да се декларират като българи. След 1945 г. само официално регистрираните от статистиките на чужди държави българи изчезнаха до един като с магическа пръчка, а всички останали общности, живеещи на територията на днешна Северна Македония, останаха същите. Това ясно показва, че няма обективен процес на етническа трансформация, а единствено системен антибългарски геноцид.
Никой в България не отрича правото на днешните граждани на Северна Македония да се самоопределят както желаят, в това число и като етнически македонци. Но ние няма да се съгласим с практиката на властите в Скопие да продължават да забраняват на тези, които се чувстват българи, свободно да изразяват своята идентичност. Не можем да се съгласим и с това Скопие да променя идентичността на всички починали наши предци. Трябва да подчертаем, че днес в България има около 1,3 млн. български граждани, които определят своя произход от географската област Македония, а около 400 хил. от тях са бежанци, преселници и техни потомци от територията на днешна Северна Македония. Ние няма да допуснем което и да било българско правителство, без значение от кои партии е формирано, да предаде интересите на тези хора и да допусне Скопие да играе ролята на троянски кон на Белград и Москва в ЕС. Ако се предприемат стъпки в тази посока, целият български народ ще излезе по улиците и ще потърси сметка от извършителите на подобно деяние.
Ние настояваме ЕС да съдейства на Скопие да се реформира като прекрати наследените тоталитарни практики и зависимости от югославската епоха. Трябва да имате предвид това и да знаете, че правейки опит да вкарате в ЕС официалната тоталитарна държавна доктрина на Северна Македония, създадена в Белград и Москва, Вие ще загубите сърцето на българския народ. Тъй като заявявате, че ще се радвате да идвате в София толкова често, колкото е необходимо, с настоящото писмо отправяме своята покана за среща с Вас с цел предоставяне на детайлна информация по отношение на изнесеното тук.
С уважение,
Председател: доц. д-р Спас Ташев
Секретар: инж. Георги Мъндев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.