Доц. д-р Спас Ташев за Труд: Сръбски и руски интереси в Македония

Белград и Москва не искат реформирано Скопие да преговаря за ЕС

Сръбската пропаганда започва още след Освобождението

На този етап ветото на България трябва да остане

Въпреки че българската кауза в Македония е единствената, която през целия период от Освобождението до днес е обединявала обществото ни, предлагането на различни модели за решаването на отворените въпроси със Скопие показва дълбоко съвременно разединение. Между привържениците на едно или друго решение се сипят взаимни обвинения за русофилство и измяна, а от това се увеличава неспособността ни за справяне с проблема. Наблюдаваме сблъсък на две идеи.

Едната е, чрез наложеното от България вето върху началото на преговорния процес, сме оставяли Северна Македония в сферата на влияние на Сърбия и Русия, а другата, че чрез ветото сме искали да принудим Скопие да се реформира и по този начин да се прекъснат сръбско-руските зависимости и порочни практики, наследени от тоталитарната епоха. Къде е истината?

За да отговорим на този въпрос, трябва да си изясним какви са сръбските и руските интереси в Северна Македония.
Държавно организираната сръбска пропаганда в Македония започва веднага след Освобождението. Фактическият отказ на България да защитава българите в Поморавия отваря пътя на Белград по долината на р. Морава към долината на р. Вардар. Сръбската пропаганда е брутална – крепи се на насилие и подкупи. Целта и е повече хора в Македония да се декларират като сърби. Това е сръбският план А. Но Белград има и свой план Б. Разработен е сръбския шовинист Стоян Новакович, който през 1888 г. пише: „Тъй като българската идея, както е известно на всички, е пуснала дълбоки корени в Македония, аз мисля, че е невъзможно да бъде разколебана съвсем, противопоставяйки u само сръбската идея. Тази идея, страхувам се, не би била в състояние като чиста и гола противоположност да изтласка българската идея и по тази причина на сръбската идея ще u бъде необходим някакъв съюзник, който би бил твърдо срещу българизма и който би съдържал в себе си елементи, които могат да привлекат към него народа и народните чувства, отцепвайки го от българизма. Този съюзник аз виждам в македонизма… Като не можем да ги посърбим, нека поне на първо време да откъснем това население от българския народ, създавайки му илюзията, че то е една отделна нация. Ако това стане, тя ще бъде малка и слаба, и ако в бъдеще влезе в границите на Сърбия, лесно може да бъде посърбена… Не бива да противопоставяме на българщината сърбизма. Това няма да донесе нищо. По-добре ще бъде тя да се измести с „македонизма“. >>>към цялата статия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.