Доц. д-р Спас Ташев за Труд: Накъде вървиш, Българийо?

„Накъде вървиш, Българийо“? Това е книга, която водачът на македонското освободително движение Иван Михайлов публикува през 1937 г. и описва българската политика след преврата от 1934 г. Читателят с ужас вижда примери как под директното влияние на Белград, у нас са се обслужвали антибългарски цели и са преследвани български патриоти.

Днес ситуацията е още по-сложна, защото Белград не е променил своята политика на Балканите. Видяхме го при кървавото разпадане на Югославия през 1991 г. и събитията от тогава до днес. Но всичко това след 1944 и особено след 1954 г. започва да става и с подкрепата на Москва. На фона на непростимото българско държавно бездействие, тандемът Белград-Москва натрупа опит и наистина започна да разсъждава „мултиперспективно“, разработвайки алтернативни подходи в зависимост от развитието на ситуацията. Така спусканата от север политика на Скопие придоби доста широки рамки: от имитация на дейност за влизане в ЕС, до влизане в ЕС, но без дълбоки реформи, с цел вкарване на създадената в Белград и Москва непроменена държавна доктрина и разлагане на европейското единство отвътре. А ние дори нямаме добре разработен план А! Какво ли остана за алтернативен план Б?

От една седмица от Скопие пристигат информации, че под благозвучно звучащия за съвременното неолиберално евроатлантическото ухо претекст за борба с руското влияние, се подготвя прочистване на всички българи в Северна Македония на държавни постове, които подкрепят българското вето. Този добре обмислен удар съвпада по време с изразената повърхностна позиция от българския премиер, че с ветото си България обслужвала руските интереси, тъй като Скопие и София оставали разделени. Всъщност те и в момента са разделени, но не по свое желание, а с благословията именно на Белград и Москва, срещу чиито домогвания уж някой у нас се борел!>>>линк към цялата статия.