Апел за международна намеса за спиране на етноцида..

ДО ЕВРОКОМИСАРЯ ПО РАЗШИРЯВАНЕТО ОЛИВЕР ВАРХЕИ

ДО ЕВРОКОМИСАРЯ ПО УТВЪРЖДАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ НИ НАЧИН НА ЖИВОТ МАРГАРИТИС СХИНАС

ДО ЕВРОКОМИСАРЯ ПО ИНОВАЦИИ, НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ, КУЛТУРА, ОБРАЗОВАНИЕ И МЛАДЕЖ МАРИЯ ГАБРИЕЛ

ДО МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЛОВЕНИЯ ЯНЕЗ ЯНША

ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ РУМЕН РАДЕВ

ДО СЛУЖЕБНИЯ МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ СВЕТЛАН СТОЕВ

 

 

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

 

През настоящата година издадохме Бяла книга за езиковия спор между България и Северна Македония, в която изнесохме редица факти за унищожаване на българското културно наследство и потъпкването на човешките права в Северна Македония. Освен на български, книгата е публикувана и на английски и немски, екземпляри от нея са Ви връчени, така че на Вас е известно какви престъпления са извършвани и се извършват от властта в Скопие. Те могат да бъдат оприличени на етноцид, а липсата на реакции или плахите такива, превръщат запознатите в съучастници в това престъпление.

Някои среди в Европа поради тънки политически сметки отдавна си затварят очите по отношение на престъпленията, извършвани срещу българите на територията на Северна Македония. Така например докато през 1954 и 1955 г. Федералният съюз на европейските националности поддържа становището, че българите в Македония са подтиснати, през 1956 г. тази позиция е коренно променена с мотива, че югославският диктатор „Тито не трябва да бъде дразнен с повдигането на въпроса за българско малцинство в Югославия, за да не би той да стане по-недоволен от Запада и да се приближи към Съветска Русия“. Подобен подход, който няма нищо общо с европейските ценности за свобода, равенство и братство, развърза ръцете на кървавия режим в Югославия, който се зае да унищожава не само живите, но и паметта за мъртвите българи.

Тази политика на културен етноцид започна още през 1945 г. Едно от нейните официални узаконявания е през 1946 г., когато в Скопие е обявена заповед 2262 от 7 май:

„…за последен път се нарежда да се унищожат всички надписи, названия и други означения на сградите, паметниците и църквите, на български език… Обръща Ви се внимание, че е желателно да направите същото и в най-скоро време да унищожите всички надписи на български език във всички църкви. Внимателно да се прегледат всички църкви и да се премахнат всички табели и плакати, които са закачени по църквите, както и всички предмети, които се намират вътре в църквите и са написани на български език. Същевременно се препоръчва на свещеничеството на Богослуженията, както в църквите, така и извън тях, да не смеят да четат Апостола и Евангелието, нито каквито и да са други молитви, на български език…“.

Културна Европа не реагира срещу този фанатизиран поход за унищожаване на словото. Въпреки тази тоталната политика, в комунистическа Югославия се намериха смели хора, които не разрушиха, а съхраниха някои български паметници.

През 1991 г. днешната Северна Македония под натиска на обстоятелствата формално се отдели от Югославия, но новата власт, като не се разграничи от комунистическото минало, продължи старата югославска политика, рецидиви на която се наблюдават и в наши дни.

Искаме да Ви запознаем с най-новия вандалски акт, разиграл се на територията на Северна Македония в периода между 13 октомври 2020 и 22 септември 2021 г. В двора на главната селска църква „Св. Архангел Михаил“ в с. Клепач край гр. Прилеп, най-вероятно през периода на Хуриета (1908 г.), е бил построен паметник на войводата Велко Скочивирски, който през 1904 г. геройски загива с цялата си чета. На този паметник са били изписани имената на загиналите четници: Христо Романов (с. Бърник), Димитър Берански (с. Беранци), Димитър Йенимале, Костадин Йенимале, (най-вероятно това са прякори от името на квартал Йенимале в Битоля), Недялко Долиманов (с. Сръпци), Стрезо Милев и Стоян Гьорчев (с. Клепач) и Тасе Костов (с. Круша). Надписите върху паметника са на български книжовен език, а в основата му е поставено пояснението „Тѣ умрѣха за свободата на Македония и обединението на България“, а под него е стих от българския национален поет и революционер Христо Ботев: „Тозъ който падне въ бой за свобода, той не умира“.

Описаният паметник е разрушен през изтеклата година, при управлението на сегашния премиер на Северна Македония Зоран Заев, а на негово място е сложен нов, с изцяло променен текст: „Загиная за слобода на Македония“. Стихът от Христо Ботев е адаптиран на създадената през 1945 г. нова писмена норма. Най-голямо извращение обаче е извършено с имената на загиналите четници – те са променени и за да не изглеждат български, им е поставена наставката „ски“, както е постъпвано с повечето фамилни имена на територията на Северна Македония след 1945 г.

Случаят, който предствяме на Вашето внимание, е последния, но той е само брънка от поредицата престъпления, целящи тоталното унищожаване на всичко българско на територията на Северна Македония. През последните години цялостно или частично са разрушени и подменени надгробните паметници на Григор Пърличев в Охрид, на Мише Развигоров в Щип, на Кирил Пейчинович в Лешочкия манастир и много други.

Убедени сме, че подобно античовешко преследване дори на мъртвите няма място в модерна Европа, поради което настояваме:

1. Европейските и българските институции да предприемат действия за защита на българското културно наследство в Северна Македония, възстановяване на разрушените паметници и зачитане човешките права и достойнство на тези граждани на Северна Македония, които въпреки репресиите продължават да съхраняват своето българско самосъзнание.
2. Апелираме да се създаде международна анкетна група, която да разследва извършваните престъпления на територията на Северна Македония.
3. Да се извърши мониторинг на средствата за масова информация на територията на Северна Македония във връзка със системно използвания в тях език на омразата срещу всичко българско.

С подобни действия ще се помогне на властта в Скопие да извърши необходимите реформи и да скъса завинаги с тоталитарните практики, наследени от югославския режим.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДОЦ. Д-Р СПАС ТАШЕВ

 

ATTN:MR.OLIVER VARHELYI,EUROPEAN COMISSIONER FOR NEIGHBORHOOD AND ENLARGEMENT

ATTN: MR. MARGARITIS SCHINAS,EUROPEAN COMMISSIONER FOR PROMOTING THE EUROPEAN WAY OF LIFE

ATTN: MRS. MARIYA GABRIEL,EUROPEAN COMMISSIONER FOR INNOVATION, RESEARCH, CULTURE, EDUCATION AND YOUTH

ATTN: MR. JANEZ JANŠA,PRIME MINISTER OF SLOVENIA

ATTN: MR. RUMEN RADEV,PRESIDENT OF THE REPUBLIC OF BULGARIA

ATTN: MR. SVETLAN STOEV,CARETAKER MINISTER OF FOREIGN AFFAIRS OF THE REPUBLIC OF BULGARIA

Dear Mr. Varhelyi,

Dear Mr. Schinas

Dear Mrs. Gabriel

Dear Mr. Janša

Dear Mr. Radev

Dear Mr. Stoev

 

Earlier this year we issued a White Book on the language dispute between Bulgaria and North Macedonia, where we presented a number of facts about the ongoing destruction of the Bulgarian cultural heritage and suppression of human rights in North Macedonia. In addition to in Bulgarian, the book has been published in English and German. Copies of it have been delivered to you, therefore you should have knowledge of the crimes that have been committed, and continue to be committed, by the authorities in Skopje. Their crimes can be likened to an ethnocide, the lack of reaction to which practically turns those familiar with them into accomplices.

Some circles in Europe, for various political reasons, have long turned a blind eye to the crimes committed against Bulgarians on the territory of North Macedonia. While in 1954 and 1955 the Federal Union of European Nationalities maintained that Bulgarians in Macedonia were being oppressed, in 1956 this stance was radically changed on the grounds that Yugoslav dictator Tito “should not be exasperated over the issue of a Bulgarian minority in Yugoslavia, lest he become unhappy with the West and form a stronger bond with Soviet Russia”. Such an approach, one that is contrary to the European values of freedom, equality, and brotherhood, only enabled the bloody regime in Yugoslavia, a regime versed in not only purging the living, but also the memory of the dead Bulgarians.

The practice of cultural ethnocide began as early as 1945. One of its official legalizations was in 1946, when order 2262 of May 7th was announced in Skopje:

“… for the last time it is ordered that all inscriptions, names and designations on buildings, monuments and churches, written in Bulgarian be destroyed… It is brought to your attention that it is desirable to do the same and in the near future to destroy all inscriptions in Bulgarian in all churches.All churches shall be carefully inspected and all signs and posters that are hung on churches shall be removed, as well as all objects that are located inside the churches and written in Bulgarian. At the same time, it is recommended that priests, both in churches and beyond, should not dare read the Apostle and the Gospel, nor any other prayers, in Bulgarian…”.

Cultural Europe did not react to this fanatical advance aimed to destroy the spoken word. Despite this broad policy, some brave people were found in communist Yugoslavia who did not destroy, but rather preserved some Bulgarian monuments.

In 1991, present day North Macedonia, pressured by the circumstances of the period, formally separated from Yugoslavia. But the new government, failing to separate itself from its communist past, carried on with the old Yugoslav political practices, relapses of which can be observed to this day.

We would like to familiarize you with the latest act of vandalism that took place on the territory of North Macedonia between October 13^th, 2020 and September 22^nd, 2021. In the courtyard of the church “St. Archangel Mihail” in the village of Klepach, near the City of Prilep, most likely during the Young Turk Revolution (1908), a monument to the voivode Velko Skochivirski, who in 1904 heroically died alongside his entire detachment, was constructed. On this monument were inscribed the names of the fallen revolutionaries: Hristo Romanov (Village of Brnik), Dimitar Beranski (Village of Beranci), Dimitar Yenimale, Kostadin Yenimale, (The last names are likely nicknames related to the Yenimale district in Bitola), Nedyalko Dolymanov (Village of Srpci), Strezo Milev (Village of Klepach), Stoyan Görchev and Tasse Kostov (Village of Krusa). The inscriptions on the monument are in Bulgarian literary language. Inscribed beneath the names is the following: “They died for the freedom of Macedonia and the unification of Bulgaria”. Beneath that is a verse from the Bulgarian national poet and revolutionary Hristo Botev: “He who falls in battle for freedom, he does not die”.

The above-described monument was removed in the past year, under the reign of the current Prime Minister of North Macedonia, Zoran Zaev. It was replaced by a similar monument, with a completely modified text: “They died for the freedom of Macedonia”. The verse by Hristo Botev was adapted to the new Macedonian written norm established in 1945. But the greatest travesty carried out on the replacement monument is with regards to the names of the dead revolutionaries. In order for the surnames to not appear Bulgarian, since most Bulgarian surnames end in the suffix “ev” or “ov”, the suffixes were replaced with “ski”, as was done with most surnames on the territory of North Macedonia after 1945.

The case we present before you is one of the latest, but is only a fraction, of a series of continued crimes aimed to completely rid North Macedonia of everything within its territory that is Bulgarian. In recent years, the tombstones of Grigor Perlychev in Ohrid, Mishe Razvgorov in Štip, Kiril Peichinovich in the Leshoch Monastery and many others have been completely or partially destroyed and replaced.

We are convinced that such inhuman persecution of even the dead has no place in present-day Europe. Therefore, we demand the following:

1. The European and Bulgarian institutions must take action to protect the Bulgarian cultural heritage in North Macedonia, restore the destroyed monuments and protect the human rights and dignity of these citizens of North Macedonia, who, despite the repression, continue to preserve their Bulgarian self-consciousness.

 

2. We demand the establishment of an international inquiry group tasked with investigating the crimes committed on the territory of North Macedonia.

 

3. We demand that monitoring of the mass media on the territory of North Macedonia be carried out, in connection with the systematic use in them of hate speech against everything Bulgarian.

Actions like these will help the government in Skopje to make the necessary reforms and forever break with the totalitarian practices inherited from the Yugoslav regime.

Chairman:

Assoc. Prof. Dr. Spas Tashev