Писмо до германския външен министър Хайко Маас…

  УВАЖАЕМИ Г-Н МААС,

 

Не знам да ли сте информиран, но Вашите думи от 7 юни 2021 г., че правото на отделните държави-членки на ЕС да налагат вето върху решенията трябва да бъде премахнато, бяха представени същия ден в медиите в Република Северна Македония като насочени срещу България. На следващия ден вече публикуваните статии бяха променени като внушението срещу България бе премахнато, но остана неприятното усещане от извършената манипулация с Вашето име.

Това е поредния пример, който илюстрира наличието на тоталитарен стил и използването на езика на омразата от властта в съседната ни Република Северна Македония, към населението на която изпитваме братски чувства. Този пример показва, че съществуващите открити въпроси със страни кандидати за членове на ЕС трябва да се решават преди започването на преговорите за членство. Ако тези проблеми бъдат пренесени в ЕС, те застрашават да го превърнат в постоянна арена на противоречия и разединение. От това той няма да стане по-силен, а по-слаб, което пък се желае от неговите противници.

Вие заявявате, че ЕС трябва да изпълни своя ангажимент и започването на преговорите за присъединяване на Скопие към ЕС да започне сега. Споменатият ангажимент обаче е общ и затова трябва да попитаме дали Северна Македония изпълни своята част от него? Твърдението, че България оспорвала съвременната македонска идентичност е поредната пропаганда на Скопие. А от думите Ви, че „въпросите на историята и идентичността са деликатни“ виждаме, че и Вие може би неосъзнато сте повярвали на тази пропаганда.

Никога никой в България не е оспорвал правото на хората в Северна Македония да се наричат както желаят и съответно по същия начин да наричат и езика си. Правото на самоопределение обаче е на живите. Никой не дава право на  живите да променят идентичността на умрелите! Именно това се прави днес в Скопие, но това е само част от същността на съществуващия проблем. Днес властта в Северна Македония продължава да използва езика на омразата срещу България (а понякога и срещу Германия), продължава системното нарушаване на човешките права на тези нейни граждани, които въпреки репресиите са съхранили своето българско самосъзнание и продължават да наричат езика си български. Службите за сигурност викат на разпити тези лица, които бяха заявили, че на спряното от властта преброяване щяха да се декларират като българи. На репресии са подложени и тези граждани, които четат книги на книжовен български език. На практика не се допуска никакво културно сътрудничество между Скопие и София. Европейският принцип за свободно движение на идеи е една фикция. В тази насока в Северна Македония не се изгражда инфраструктура към България, правят се пречки и пред българските инвестиции. Продължава старата югославска политика да се преследва всичко българско!

Тази политика е характерна за тоталитарните държави, но не и за европейските през XXI век. За съжаление поради пасивната и неаргументирана позиция на българските правителства през изминалите 30 години, България не съумява да представи обективно своите виждания. За да разберете трагедията на случващото се днес в Северна Македония като наследник на бивша Югославия, ще Ви дам пример с тежката съдба на германското малцинство под управлението на сърбокомунизма. До 1945 г. в Югославия живееха 700 хил. германци. След установяването на комунизма 270 хил. бяха изселени в Германия или Австрия, 20 хил. в Унгария, а други 200 хил. бяха избити в комунистическите концентрационни лагери. Изпращам Ви статия от в. „Македонска трибуна“ от 1952 г., орган на легалното македонско освободително движение, в което са изнесени тези факти. Македонското освободително движение защитаваше страдащите германци в Югославия! Вероятно несъзнателно, но Вие днес настоявате за подкрепа на тези, които репресираха в Югославия както македонските българи, така и германците!

Германците в Югославия бяха подложени на етническо прочистване, за да може на тяхно място да се заселят сърби и по този начин да се промени етнографския облик на земите, които са населявали. Разликата със Северна Македония е, че Белград прецени, че поради близостта на българите със сърбите, българите в Македония ще бъдат по-лесно асимилирани. До 1941 г. те бяха подложени на директна сърбизация, а след 1945 г. на македонизация. При македонизирането също се прилагат репресии и се деформира автентичната национална култура и език, като заедно с това се насажда чувството за близост със Сърбия.

За всичките тези проблеми екип от автори от няколко балкански държави, трима от които са от Северна Македония, написахме Бяла книга за противоречията между България и Скопие. Тя е нашият призив към световната демократична съвест да подкрепи фактите такива, каквито са, и да съдейства за прекратяване на нарушенията на правата на човека в Скопие. Всички ние желаем да бъдем заедно с нашите братя от Северна Македония в ЕС, но преди това управляващите в Скопие трябва да докажат, че завинаги са скъсали с тоталитарните практики и чрез прилагането на принципите на помирение да покажат, че се придържат към демокрацията като основна европейска ценност.

 

С най-дълбоко уважение,

Председател:

доц. д-р Спас Ташев

SEHR GEEHRTER HERR BUNDESAUSSENMINISTER MAAS,

ich weiß nicht, ob Sie darüber informiert wurden, dass Ihre Worte vom 7. Juni 2021, dass das Vetorecht einzelner EU-Mitgliedstaaten abgeschafft werden muss, am selben Tag in den Medien der Republik Nordmazedonien so erschienen sind, als wenn sie gegen Bulgarien gerichtet wären. Am nächsten Tag wurden die bereits veröffentlichten Artikel gegen Bulgarien geändert, indem die damit verbundene antibulgarische Suggestion entfernt wurde, aber das unangenehme Gefühl der Manipulation mithilfe Ihres Namens blieb.

Dies ist ein weiteres Beispiel, welches den totalitären Stil und den Gebrauch von Hassreden durch die Behörden unserer Nachbarrepublik Nordmazedonien an die Bevölkerung veranschaulicht, welcher wir brüderlich gesinnt sind. Dieses Beispiel zeigt, dass bestehende offene Fragen mit EU-Beitrittskandidaten gelöst werden müssen, bevor Beitrittsverhandlungen beginnen. Werden diese Probleme in die EU übertragen, besteht die Gefahr, dass sie zu einem ständigen Schauplatz von Kontroversen und Zwietracht wird. Dadurch wird sie nicht stärker, sondern geschwächt, was ihre Gegner wollen.

Sie erklären, dass die EU ihre Verpflichtung erfüllen muss und dass die Verhandlungen über den Beitritt Skopjes in die EU jetzt beginnen müssen. Diese erwähnte Verpflichtung ist jedoch beidseitig und deshalb müssen wir fragen, ob Nordmazedonien seinen Teil davon erfüllt hat? Die Behauptung, Bulgarien bestreite die moderne mazedonische Identität, ist eine weitere Propaganda von Skopje. Und aus Ihren Worten, dass „Fragen der Geschichte und der Identität heikel sind“, sehen wir, dass Sie dieser Propaganda möglicherweise unwissentlich geglaubt haben.

Niemand in Bulgarien hat jemals das Recht der Menschen Nordmazedoniens in Frage gestellt, sich selbst sowie ihre Sprache zu benennen, wie sie wollen. Das Recht auf Selbstbestimmung gehört jedoch den Lebenden. Niemand gibt den Lebenden das Recht, die Identität der Toten zu ändern! Genau das wird heute in Skopje getan, aber das ist nur ein Teil des bestehenden Problems. Heute verwenden die Behörden in Nordmazedonien weiterhin die Sprache des Hasses gegenüber Bulgarien (und manchmal gegenüber Deutschland), sie setzen die systematische Verletzung der Menschenrechte seiner Bürger fort, die trotz Repression ihre bulgarische Identität bewahrt haben und weiterhin ihre Sprache als Bulgarisch bezeichnen. Die Sicherheitsdienste verhören diejenigen, die erklärt hatten, dass sie sich bei der von den Behörden gestoppten Volkszählung als Bulgaren deklarieren würden. Auch die Bürger, die Bücher in bulgarischer Literatursprache lesen, sind Repressionen ausgesetzt. Es wird praktisch keine kulturelle Zusammenarbeit zwischen Skopje und Sofia zugelassen. Das europäische Prinzip der Ideenfreiheit ist eine Fiktion. Diese Richtung zeigt auch, dass in Nordmazedonien keine Infrastruktur nach Bulgarien gebaut wird, auch bulgarische Investitionen werden behindert. Die alte jugoslawische Politik, alles Bulgarische zu verfolgen, geht weiter!

Die beschriebene Politik ist typisch für totalitäre Länder, aber nicht für europäische im 21. Jahrhundert. Leider war Bulgarien aufgrund der passiven und unbegründeten Haltung der bulgarischen Regierungen in den letzten 30 Jahren nicht in der Lage, seine Ansichten objektiv darzustellen. Um die Tragödie dessen zu verstehen, was sich heute in Nordmazedonien als Nachfolger des ehemaligen Jugoslawiens ereignet, gebe ich Ihnen ein Beispiel für die Notlage der deutschen Minderheit während des Serbokommunismus. Bis 1945 lebten 700.000 Deutsche in Jugoslawien. Nach der Errichtung des Kommunismus wurden 270.000 nach Deutschland und Österreich vertrieben, 20.000 nach Ungarn und weitere 200.000 in kommunistischen Konzentrationslagern ermordet. Ich schicke Ihnen einen Artikel aus der Zeitung „Die mazedonische Tribüne“ von 1952, einem Organ der legalen mazedonischen Befreiungsbewegung, in dem diese Tatsachen dargestellt werden. Die mazedonische Befreiungsbewegung verteidigte die leidenden Deutschen in Jugoslawien! Höchstwahrscheinlich unwissentlich bestehen Sie aber heute auf die Unterstützung derer, die sowohl die mazedonischen Bulgaren als auch die Deutschen in Jugoslawien unterdrückt haben!

Die Deutschen in Jugoslawien wurden ethnischen Säuberungen unterzogen, damit Serben sich an ihrer Stelle niederlassen und so das ethnographische Erscheinungsbild der von ihnen bewohnten Gebiete verändern konnten. ImUnterschied dazu, war Belgrad in Nordmazedonien der Ansicht, dass die Bulgaren in Mazedonien aufgrund der Nähe der Bulgaren zu den Serben leichter zu assimilieren seien. Bis 1941 unterlagen sie der direkten Serbisierung, nach 1945 der Makedonisierung. Die Makedonisierung unterdrückte und verzerrte auch die authentische nationale Kultur und Sprache und vermittelte ein Gefühl der Nähe zu Serbien.

Zu all diesen Problemen hat ein Autorenteam aus einigen Balkanländern, davon drei Autoren aus Nordmazedonien, ein Weißbuch über die Widersprüche zwischen Bulgarien und Skopje verfasst. Es ist unser Aufruf an das demokratische Gewissen der Welt, die Fakten so zu unterstützen, wie sie tatsächlich sind und zur Beendigung der Menschenrechtsverletzungen in Skopje beizutragen. Wir alle wollen gemeinsam mit unseren Brüdern aus Nordmazedonien in der EU sein, aber zuvor müssen die Machthaber in Skopje beweisen, dass sie für immer mit totalitären Praktiken gebrochen haben und durch die Anwendung der Prinzipien der Versöhnung zeigen, dass sie an der Demokratie festhalten, als ein Grundwert der EU.

 

Hochachtungsvoll

 

Vorsitzender:

Doz. Dr. Spas Taschev

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *