Позиция на Българската Национална Платформа относно гласуваната на 8 октомври 2020 г. Резолюция на ЕП за България

ПОЗИЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ПЛАТФОРМА ОТНОСНО ГЛАСУВАНАТА НА 8 ОКТОМВРИ 2020 г. РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕП ЗА БЪЛГАРИЯ
ДО Г-Н РУМЕН РАДЕВ
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО Г-Н БОЙКО БОРИСОВ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО Г-ЖА ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
КОПИЕ ДО:
ДЕПУТАТИТЕ В ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
СРЕДСТВАТА ЗА МАСОВА ИНФОРМАЦИЯ
При обсъждането на резолюцията на ЕП за България бяха включени теми, в които по един неприемлив за българския народ начин се правят твърдения като това за наличието на „македонско малцинство“ или нуждата от приемане на „Истанбулската конвенция“.
Като не отричаме необходимостта от промени с цел справяне с корупцията, злоупотребата с власт, ефективността на правосъдието и поддържане на определени стандарти на институционално управление в България, които произтичат от задълженията ѝ на страна членка на ЕС, Българската национална платформа обръща внимание на липсата на логика темите за някакво „македонско малцинство“ и „Истанбулската конвенция“ да бъдат поставяни в подобен политически контекст!
С оглед на повдигнатите въпроси Българската национална платформа смята следното:
1. ОТНОСНО ДИСКУСИИТЕ ЗА „МАКЕДОНСКО“ МАЛЦИНСТВО
Самото поставяне на подобен въпрос показва, че през изминалия период на преговори и пълноправно членство на България в ЕС, държавното ръководство не е съумяло да представи адекватно пред своите европейски партньори българската позиция относно наследените от миналото проблеми, свързани с географската област Македония.
Поради тази причина бихме желали да обърнем внимание върху следните факти:
Миналото на балканските народи значително се различава от това на народите в Централна и Западна Европа. Дълго време балканските народи са съществували в условията на унищожени национални държави. След освобождаването им по различно време от владичеството на Османската империя, се наблюдават съперничество и сблъсъци в позициите им относно характера на по-голямата част от населението на Македония. Водили са се спорове, в т.ч. и със средствата на пропагандата, дали това население е българско, гръцко или сръбско. Но нито един сериозен учен през този период не е твърдял, че въпросното население е „македонско“. В нито една официална статистика на държавите, които са владеели Македония или части от нея: османска, българска, гръцка, югославска или на военновременните суверени на части от Македония като Франция и Австро-Унгария през Първата световна война или Италия и Германия през Втората световна война, не са регистрирани „македонци“.
Македонизмът като идеология, чиято същност е, че населението на Македония не е българско, а някакво отделно – „македонско“, е създаден през 1888 г. от сръбските шовинисти като междинен етап към посърбяването му. Самото разбиране, че само българите трябва да станат „македонци“, потвърждава, че през този период те са мнозинство от населението. Първоначално македонизмът има малък брой привърженици, главно сръбски стипендианти. Най-изявеният от тях е Кръсте Мисирков, стипендиант на сръбското шовинистично дружество „Свети Сава“, който по-късно се отказва от македонистките си идеи и признава българския характер на по-голямата част от населението на Македония.
През 1934 г. македонизмът е възприет от Коминтерна, а след 1944 г. започва неговото налагане със сила в комунистическите държави на Балканите. Многобройни са документите през периода 1944 – 1989 г., които описват терора в различни части на Македония с цел унищожаване на българското самосъзнание на населението.
Непосредствено след 1944 г. Българската комунистическа партия като част от световното комунистическо движение също провежда политика на насилствена македонизация на населението в Пиринска Македония, която е част от България. През този период стотици македонски българи са репресирани, изпращани в концлагери, избивани и дори предавани на югославските държавни репресивни органи. (Приложение 1) Директивата за това е дадена лично от Сталин, който нарежда на БКП да започне интензивно да развива „македонско съзнание“ сред българите в Пиринския край, заявявайки „че нищо не значи това, че нямало развито още македонско съзнание у населението“.
При провеждането на преброяването на населението на България през 1946 г., комунистическото ръководство решава с насилие и административен натиск да регистрира населението на Пиринска Македония като „македонско“. Тази политика среща отпор от страна на българската демократична опозиция. В опозиционните вестници през 1946 г. се публикува апел от българи от Горно-Джумайска (днес Благоевградска) област и от другите части на Македония, в който се заявява: „При вас може би ще се явят отстъпници от своя род, които ще искат да ви убеждават, пък може и да ви насилват в графата „националност“ да се пише: „македонец“. Не се поддавайте… Внимавайте добре да не би някой преброител да ви пише както той желае – „македонци“, а не българи – каквито му се заявявате и каквито сте… Ние, македонските българи, сме изживели много насилия и премеждия. Да бъдем на щрек, да бдим, за да победим и сегашната заплаха! Тъй както са били на щрек и са бдели нашите бащи и майки… Всички те, заедно с голямото мнозинство герои от Илинден, умряха като българи за свободата, правото и правдата на Македония“. Тази позиция на македонските българи в България е подкрепена от македонобългарската емиграция в САЩ и Канада. (Приложение 2)
Съпротивата на демократичните сили е смазана от страна на БКП. Разложкият околийски управител по административен път спуска нареждане до всички преброители и контрольори в Пиринска Македония „в графата народност да се попълва „македонец“ – „македонка“, с изключение на онези, които са дошли от България и временно живеят тук“. Аналогична заповед дава и Неврокопския околийски управител: „при попълване графа… народност да се пише МАКЕДОНСКА, изключение само евреите, циганите, турците и българите, дошли от пределите на България. Българомохамеданите да се пишат по народност македонци без разлика дали са отсам или оттатък р(ека) Места“. (Приложение 3)
След 1948 г. комунистическото ръководство на България си дава сметка, че допуска грешки и се опитва да отхвърли натрапения македонизъм. След Белградската декларация на Тито и съветския лидер Хрушчов през 1955 г. обаче върху България отново се оказва натиск от Москва за прикриване на историческата истина. В тези условия през 1956 г. се провежда второто насилствено преброяване в Пиринска Македония, като по-голямата част от населението отново е записано като „македонско“. Тази антибългарска политика на БКП частично е преодоляна през 1963 и 1978 г., но до втората половина на 80-те години бившата Държавна сигурност преследва лицата, отстояващи българската кауза в Македония с мотива, че пречат на отношенията с комунистическа Югославия. Така например през 1984 г. настоящият председател на Българската национална платформа, като 17-годишен ученик, е арестуван в училище и една година е разследван и профилактиран от Държавна сигурност за това, че се е противопоставил на антибългарската кампания в Югославия. Срещу него е открито дело за оперативна проверка с псевдоним „Патриота“, водено по линия на „промакедонски национализъм“ и с окраска „противодържавна агитация и пропаганда“. (Приложение 4)
Едва след началото на демократичните промени през 1989 г. българските граждани получиха възможността свободно да отстояват българската кауза в Македония, в т.ч. и да помагат на своите братя на територията на днешната Република Северна Македония. Днес в България всички лица имат правото свободно да се сдружават, като единствено не се допуска създаването на организации, които проповядват насилие като елемент в комунистическата или фашистката идеология.
С оглед на изнесените факти за издевателствата над българския народ по време на македонизацията, смятаме, че е обидно от трибуната на Европейския парламент да се правят каквито и да било внушения за наличието на някакво „македонско малцинство“ в България. Подобни внушения легитимират най-мрачния период на сталинските репресии и нямат нищо общо с европейските ценности!
Поради това заявяваме, че е крайно време Република България да скъса с тоталитарното минало и да бъде приет документ, който осъжда насилствената македонизация на населението на Пиринска Македония, извършвана от БКП през периода 1944 – 1963 г., двете насилствени преброявания на населението да бъдат обезсилени в частта им относно административно наложената регистрация като „македонци“ на част от нейното население, а жертвите на тези репресии да бъдат реабилитирани и финансово обезщетени.
2. ОТНОСНО НЯСТОЯВАНЕТО ЗА ПРИЕМАНЕ НА „ИСТАНБУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ“
Животът е безценно богатство и една от неговите основни цели е гарантиране на възпроизводството на човечеството, което може да стане само с пълноценна равноправна връзка между мъжа и жената. Правата и равноправието на жените са гарантирани в Конституцията на Република България и други действащи нормативни документи. По-голямата част от текста на Истанбулската конвенция преповтаря тези правни положения. Успоредно с тези добри намерения обаче в конвенцията се прокарва концепцията за „социален пол“, която с основание смущава българското общество.
Българската национална платформа смята, че полът е биологична даденост, с която човек се ражда и зависи от комбинацията на хромозоми. Смущаващото в Истанбулската конвенция е разбирането, че полът се изгражда социално, а не е даден по генетичен път. Подобна концепция противоречи на разбирането на Българската национална платформа, че не е по силите на никой човек или група от хора да прави изменения в съществуващите фундаментални Божествени/природни закони. Истинската човешка свобода се постига чрез тяхното опознаване и живеене в хармония с тях. Като се отнасяме с уважение към хората с различна сексуална ориентация, смятаме, че основният акцент трябва да бъде поставен върху естествената връзка между мъжа и жената, формираща традиционното семейство и единственият начин за възпроизводство на човечеството.
С оглед на тези аргументи, Българската национална платформа е против приемането на Истанбулската конвенция в този ѝ вид.
Председател: доц. д-р Спас Ташев
Секретар: инж. Георги Мъндев
София, 13.10.2020 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.